„Най-щастливите деца на света“ са в Нидерландия

Първата книга, която си купих като новодошла майка в Нидерландия беше “The Happiest Kids in the World” (превеждам като “Най-щастливите деца на света”) на Rina Mae Acosta и Michele Hutchison (издадена 2017 г. от Transworld Publ. Ltd UK). Авторките са чужденки, съответно от САЩ и Великобритания, чийто живот в Нидерландия ги кара да опознаят нидерландския начин на отглеждане на деца. Целта им в книгата е да опишат какво нидерландците правят по различен начин, че през 2013 г. УНИЦЕФ да обяви децата им за най-щастливите на целия свят.

Книгата започва с представяне на авторките – накратко, женят се за нидерландци и затова отглеждат децата си в Ниските земи. През цялото време те споделят личния си опит, случки и разговори с експерти и познати в страната, довели до заключенията им за това как се отглеждат щастливи нидерландчета. Последователността в книгата грубо следва растежа на децата, започвайки от стандартното за Нидерландия раждане у дома и завършвайки с това защо тийнейджърите тук не се бунтуват като наборите си в чужбина.

Ето някои от интересните открития на книгата:

  • В болница се ражда само при медицинска необходимост. Нидерландците предпочитат раждане с помощта на акушерка в уюта на дома.
  • “Болката е добра” (“pijn is fijn”)! Жилавите нидерландки обикновено раждат без упойка, защото болката ги сближавала с новороденото.
  • В деня след раждането на помощ у дома идва специална медицинска сестра (kraamverzorgster). Тя показва как се сменят пелени, как да се къпе и кърми бебчо, накратко – помага на младата майка в грижата за новороденото и за дома. При тези, които са майки за първи път, тази жена може да помага 2-3 седмици, при опитните майки – може би около седмица. Чрез тази жена нидерландците старателно се грижат не само за бебетата, но и за физическото и психическо здраве на майките.

“Щастливите родители имат щастливи деца.”

  • Трите R-та на нидерландците са чистота, почивка и режим („reinheid, rust en regelmaat“). Като наблягат на режима и достатъчния сън, и майки, и деца в Ниските земи са по-щастливи.
  • Децата не започват да се учат на писане и смятане преди 6-годишна възраст (освен ако те самите не проявят силен интерес към тях). В предучилищната и първите класове чрез игра децата се учат да общуват, да са отговорни, самостоятелни и на други умения за живота.
  • В основното училище или не се дават въобще домашни, или те са съвсем малко. Децата трябва да имат време за игра!
  • Деца, родители и учители не се стресират за това какви ще са резултатите от тестовете, от които (частично) зависи в какъв тип училище детето ще бъде прието. Дали гимназия, водеща към университет, средно техническо училище или друг тип – не е от значение. Важното за всички е детето да е там, където е най-подходящо за неговите личност и интереси.
  • На децата се позволява да бъдат по-самостоятелни, отколкото в други страни: може да играят сами в парка срещу дома си от малки, а от 12-годишни вече стандартно карат сами колело до средното си училище.
  • “Простият живот” също допринася за нидерландското щастие. На почивка, например, се ходи на къмпинг, а не на луксозен курорт, а пък децата са свикнали да се радват на дрехи и играчки втора употреба. Да си пестелив и скромен е нормата в Нидерландия!
  • Според нидерландците личният пример на родителите е много важен.

“Родителство е да практикуваш това, което проповядваш.”

Този списък не е изчерпателен! Наблюденията относно тийнейджърството, например, също заслужават прочит, но не бих посмяла да „претупам“ тази тема в няколко подточки…

Моите нидерландски пържени филийки (wentelteefjes), за които научих от книгата.

Препоръчвам книгата не само на живеещите в Нидерландия, които искат да знаят детайли като с какво татковците черпят като се роди бебчо, но и на всеки родител по света, който търси идеи как да постигне леко родителство и да има щастливо детенце!

Ето още няколко книги на тема отглеждане на деца, които харесвам:

  • “The Danish Way of Parenting” на Jessica Joelle Alexander и Iben Sandahl
  • “French Children Don’t Throw Food” на Pamela Druckerman, преведена и на български под заглавието “Бебе made in France”
  • “French Kids Eat Everything” на Karen Le Billon

5 коментара

  1. […] Вече съм ви казвала, че тук децата не се учат отрано да пишат и смятат, освен ако сами не проявяват желание за това. Въпреки това за предучилищната казват, че дава добър старт на децата в училище. Причината за това е, че в групата се създават добри навици и умения, необходими в училище като например как да се държат с другите деца, да подреждат след себе си и т.н. Учителките им четат книжки, децата рисуват, лепят, играят и какво ли още не. […]

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s