Първата книга, която си купих като новодошла майка в Нидерландия беше “The Happiest Kids in the World” (превеждам като “Най-щастливите деца на света”) на Rina Mae Acosta и Michele Hutchison (издадена 2017 г. от Transworld Publ. Ltd UK). Авторките са чужденки, съответно от САЩ и Великобритания, чийто живот в Нидерландия ги кара да опознаят нидерландския начин на отглеждане на деца. Целта им в книгата е да опишат какво нидерландците правят по различен начин, че през 2013 г. УНИЦЕФ да обяви децата им за най-щастливите на целия свят.

Книгата започва с представяне на авторките – накратко, женят се за нидерландци и затова отглеждат децата си в Ниските земи. През цялото време те споделят личния си опит, случки и разговори с експерти и познати в страната, довели до заключенията им за това как се отглеждат щастливи нидерландчета. Последователността в книгата грубо следва растежа на децата, започвайки от стандартното за Нидерландия раждане у дома и завършвайки с това защо тийнейджърите тук не се бунтуват като наборите си в чужбина.

Ето някои от интересните открития на книгата:

• В болница се ражда само при медицинска необходимост. Нидерландците предпочитат раждане с помощта на акушерка в уюта на дома.
• “Болката е добра” (“pijn is fijn”)! Жилавите нидерландки обикновено раждат без упойка, защото болката ги сближавала с новороденото.
• В деня след раждането на помощ у дома идва специална медицинска сестра (kraamverzorgster). Тя показва как се сменят пелени, как да се къпе и кърми бебчо, накратко – помага на младата майка в грижата за новороденото и за дома. При тези, които са майки за първи път, тази жена може да помага 2-3 седмици, при опитните майки – може би около седмица. Чрез тази жена нидерландците старателно се грижат не само за бебетата, но и за физическото и психическо здраве на майките.

“Щастливите родители имат щастливи деца.”

• Трите R-та на нидерландците са чистота, почивка и режим („reinheid, rust en regelmaat“). Като наблягат на режима и достатъчния сън, и майки, и деца в Ниските земи са по-щастливи.
• Децата не започват да се учат на писане и смятане преди 6-годишна възраст (освен ако те самите не проявят силен интерес към тях). В предучилищната и първите класове чрез игра децата се учат да общуват, да са отговорни, самостоятелни и на други умения за живота.
• В основното училище или не се дават въобще домашни, или те са съвсем малко. Децата трябва да имат време за игра!
• Деца, родители и учители не се стресират за това какви ще са резултатите от тестовете, от които (частично) зависи в какъв тип училище детето ще бъде прието. Дали гимназия, водеща към университет, средно техническо училище или друг тип – не е от значение. Важното за всички е детето да е там, където е най-подходящо за неговите личност и интереси.
• На децата се позволява да бъдат по-самостоятелни, отколкото в други страни: може да играят сами в парка срещу дома си от малки, а от 12-годишни вече стандартно карат сами колело до средното си училище.
• “Простият живот” също допринася за нидерландското щастие. На почивка, например, се ходи на къмпинг, а не на луксозен курорт, а пък децата са свикнали да се радват на дрехи и играчки втора употреба. Да си пестелив и скромен е нормата в Нидерландия!
• Според нидерландците личният пример на родителите е много важен.

“Родителство е да практикуваш това, което проповядваш.”

Този списък не е изчерпателен! Наблюденията относно тийнейджърството, например, също заслужават прочит, но не бих посмяла да „претупам“ тази тема в няколко подточки…

Препоръчвам книгата не само на живеещите в Нидерландия, които искат да знаят детайли като с какво татковците черпят като се роди бебчо, но и на всеки родител по света, който търси идеи как да постигне леко родителство и да има щастливо детенце!

Можете да купите книгата от bol.com.

Ето още няколко книги на тема отглеждане на деца, които харесвам:

• “The Danish Way of Parenting” на Jessica Joelle Alexander и Iben Sandahl
• “French Children Don’t Throw Food” на Pamela Druckerman, преведена и на български под заглавието “Бебе made in France”
• “French Kids Eat Everything” на Karen Le Billon