Мирена Радулова е психолог и майка на две деца. Родом е от Ямбол. Живее в Нидерландия от 13 години. Тя има собствена психотерапевтична практика на български език. Предоставя психологическа подкрепа на българите, които преминават през трудни житейски моменти или по друга причина не се чувстват добре психологически. Мирена провежда терапевтични сесии в Амстердам, Лайден и Хага.

С Мирена се запознахме чрез групата на българките в Холандия, където Мокум BG получи топла подкрепа. На живо си поговорихме в българската библиотека, където се провеждат амстердамските ѝ терапии. Помолих Мирена да ни разкаже за нейното преместване от България в Нидерландия: за културния шок, за трудностите, за хубавите неща. Ето какво сподели тя. Приятно четене!

Кога и защо се премести в Нидерландия? Разкажи ни за първите си месеци тук.

Пристигнах в една мразовита нощ на 19-и декември 2007-а година. Бях на 22 години и това беше първата Коледа, която празнувах извън България. Дойдох да посетя едно много обично за мен момиче и в последствие взех решение да се установя да живея тук, да работя и да продължа образованието си.

Първите месеци изминаха в празнично настроение и в много усилено изучаване на английски език, за да бъда приета в академичен университет. Имаше и малък културен шок, но за щастие имах близка, която много ми помогна, за да разбера как точно функционира държавата.

Какво те впечатли най-много в началото?

Освен тъмнината на зимните месеци голямо впечатление ми направи и това, че холандците са много ведри, усмихнати и високи хора (смее се). Както и архитектурата им: разхождах се с часове, за да наблюдавам интересните сгради и постройки. В градовете в България сме свикнали с пейзажа на бетонните блокове, които често не са особено естетични. За мен е важно да усещам чувство на красота. Ние сме толкова забързани в дните си, че понякога не се замисляме, че заобикалящата среда определя до известна степен как се чувстваме и от какви картини (а не само от думи) се провокира съзнанието ни. Естетиката е уникална човешка форма на взаимодействие между човека и обкръжаващия го свят и важна за опознаване и разбиране на вътрешния свят.

За какво никой не те беше предупредил?

За много неща, аз почти нямах информация за народопсихологията на Нидерландия. Например никой не ме беше предупредил, че в повечето случаи тук в Нидерландия йерархията е второстепенна и че е много малка дистанцията между шеф и работник или студент и супервайзор. Моят пръв супервайзор в университета беше млад, с прогресивна нагласа и държеше да го наричам на малко име – Дейв, което ми бе странно в началото. Според мен холандците са много естествени, практични и несуетни хора, без парадирането, което „господства“ по Балканите.

А с какво свикна най-трудно?

С цените на детските градини тук (усмихва се). Но човек заплаща за качество! Благодарна съм, че децата ми ходят на интернационална и двуезична детска градина с прекрасни педагози.

Какво ти липсва най-много от България?

Рядко изпитвам носталгия, да си призная. Част от семейството ми е тук за щастие, липсват ми сестра ми и племенницата ми. Когато ми домилее за планини, отивам до Френските Алпи. Усещам себе си по-скоро като гражданин на света, отколкото като принадлежаща към една-единствена държава или място. Винаги съм знаела, че няма да живея в България. Мога да се чувствам у дома почти навсякъде. Живяла съм в Гана също, там даже малко ми липсваше студа и лошото време.

С какви предизвикателства се сблъска при започването на собствена терапевтична практика в Нидерландия?

С много администрация, с много проучване и с много търпение. Практиката ми е член и част от Нидерландския институт по Психология (Nederlands Instituut van Psychologen) и следвам етичните стандарти, създадени от организацията. Всъщност аз започнах кариерата си с интернационални клиенти на английски език, но бързо се преориентирах да бъда българският психолог в Нидерландия, защото броят на българите тук е вече 25 000! Така след една безсънна нощ се роди концепцията за Мир и Психология – моето трето дете. Много съм щастлива, че проектът има приемственост и подкрепа, и че създаваме диалог за важността на психичното здраве на българите в Нидерландия. Имам още идеи за развитие, но и аз изпълнявам различни роли и концентрацията ми в момента е върху терапията в кабинета. За съжаление денонощието има само 24 часа!

Ако заминаваше днес за първи път от България за Нидерландия, какво непременно би сложила в куфара си?

В прекия смисъл на думата – нищо по-различно не бих сложила, не съм особено суетна. В преносния смисъл обаче, в куфара на съзнанието си, бих сложила повече търпение и приемане. Също така и нагласата, че нещата не се случват толкова бързо, колкото понякога човек очаква и това е ОК. Скоро прочетох една мисъл, която много ми хареса: „Бавно, бавно човече, всяко нещо с времето си. И сто ведра изведнъж да излееш, плод ще има, когато дойде сезонът“.  Не се учим на финала на маратона, а по пътя му и измежду препятствията в различните дисциплини.

Какво би посъветвала българите, които се чудят дали да се преселят в Нидерландия?

Всички ние сме уникални и имаме различно възприятие за себе си и за света. Няма универсален съвет, който да дам. Ако решат да живеят тук, като първа стъпка ще трябва да се информират за всичко, което им предстои, а то не е никак малко, особено ако решението е да дойдат цялото семейство. Информацията днес е един от най-важните ни ресурси. Като добра насока мога да споделя да се обърнат към Елица Йорданова и Камелия Стефанова, ръководители на Първо българскo училище „АБВ“ Амстердам, за да им дадат добър старт на информираност. Всъщност съвсем скоро биха могли да ги срещнат и на живо в Българския културен и информационен център, който предстои да бъде отворен в Амстердам. Там е и моят офис, благодарна съм на Ками и Ели за сътрудничество ни.

А имаш ли съвет за тези, които вече са тук?

Животът е кратък и да се опитат да имат баланс между работа и почивка. Ако не се грижат за себе си, то тогава близките, работодателите, лекарите, психолозите и психиатрите ще трябва да се грижат за тях. Знам, че това е трудно, защото много от хората са тук по финансови причини. Здравето ни обаче би могло да излезе доста по- скъпо, ако не се грижим за него своевременно. Бих искала ние, българите, да знаем какво означава себегрижа и себепознание. Трябва да има цялостна промяна на когнитивния модел на мислене, което отнема време. Психичното здраве е неизменна част от това човек да се чувства добре, да бъде в мир със себе си и да живее живота през радостта и лекотата.

Благодаря ти, Мирена, и успех на “Мир и Психология”!

Ако и Вие искате да споделите личния си опит с живота в Нидерландия, пишете ми!

Още по темата:

• Страницата на психологичната практика на Мирена:  “Мир и Психология”

• Накратко за Мирена в български сайт: Мирена Радулова

• Мои публикации, свързани с живота в Нидерландия: Мокум BG – Живот