Ане Франк (Anne Frank) е едно най-обикновено момиче, което обича сладолед, своята котка и да чете книги. Ходи на училище, има приятели и много говори по време на час. Заради последното учителят по математика я наказва да напише есе на тема “Бъбривка”, а след като не си е взела поука, и второ есе на тема “Непоправима бъбривка”. 

Нормална тийнейджърска история, нали? А защо тогава през 2019 г. 1.3 милиона посетители си купуват месеци предварително билет, за да посетят именно къщата на това момиче?

Животът на семейство Франк

Анелизе Мари Франк е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн, Германия. Тя е дъщеря на банкера Ото Франк (Otto Frank) и неговата съпруга Едит Франк-Холендър (Edith Frank-Holländer). Другата им дъщеря се казва Марго (Margot) и е три години по-голяма от Ане.

Семейството живее спокойно във Франкфурт, докато нацистите не идват на власт. Тогава, заради притеснителните антисемитски настроения и лозунги на нацистите, семейството решава да емигрира. Избират Холандия, която остава неутрална по време на Първата световна война. Те и други немски евреи, преместили се на територията на днешна Нидерландия, очакват такъв неутралитет и при следващ сблъсък на силите в Европа. (Оказват се прави за позицията на страната, но уви, някакъв си неутралитет не спира варварската военна политика на националсоциалистите и на техния умопомрачен австрийски вожд…)

Ото Франк пристига първи в Амстердам и създава Opekta – компанията си за търговия с пектин, използван от домакините за направа на сладко. Семейството заживява спокойно в жилищна сграда, построена току-що в стила на Амстердамската архитектурна школа и намираща се в южния квартал Rivierenbuurt. В този район намират своя нов дом и много други немски евреи, избягали от фашистка Германия. 

Марго посещава традиционно основно училище, а Ане – Монтесори училище (което днес носи нейното име). Двете момичета живеят сравнително безгрижен живот (имайки предвид притеснителната политическа ситуация в родината им): обичат да карат кънки, през лятото ходят на плаж, имат си и приятели сред децата в квартала. 

След антиеврейския погром по време на Кристалната нощ в Германия, двама чичовци на Ане успяват да избягат в САЩ, а баба ѝ се пренася да живее със семейство Франк в Амстердам. Тя остава с тях до смъртта си през 1942 година.

Окупирана Нидерландия

Въпреки неутралитета, нацистите окупират Холандия през 1940 година. Някои евреи в Нидерландия се самоубиват, още щом разбират за окупацията. Семейство Франк не взима такова крайно решение и продължава живота си в окупираната територия.

Фашистите постепенно започват да налагат все по-строги антиеврейски правила. Стига се до момент, в който евреите нямат право да се возят на каквото и да е превозно средство, включително на колело, а децата трябва да посещават училища, в които има само еврейски деца и учители. Затова Марго и Ане са задължени да посещават Еврейския лицей в източната част на Амстердам.

На евреите е разрешено да пазаруват само между 15:00 и 17:00 часа следобед, нямат право да излизат между 20:00 ч. и 6:00 сутринта и могат да ходят на фризьор само и единствено при евреин. 

От 1 май 1942 година всички евреи в Нидерландия са задължени да носят жълта звезда на дрехите си. Все повече и повече започват да получават и повиквателни и да бъдат изпращани в бруталните концентрационни лагери на нацистите. 

Опити за бягство

Още от 1938 година семейство Франк започва да мисли за бягство от окупирана Холандия. 

Те кандидатстват за американска виза, като документите за това се подават само в Ротердам. През 1940 година обаче, по време на нацистка бомбардировка на града, американската консулска служба е унищожена и кандидатствалите за виза трябва да подадат документите си повторно…

Въпреки последвалите усилията и опитите за помощ на роднини и приятели в САЩ, семейството на Ане Франк не получава визи преди Щатите да затворят всичките си консулства в Германия и окупираните от нея територии. Тогава Ото Франк се опитва да организира заминаване на семейството към Куба, но за съжаление, и този план се оказва невъзможен за изпълнение…

Задната къща

След неуспешните опити на семейството да замине отвъд океана, на Ото Франк се налага да спаси семейството си от нацистите по друг начин. Остава възможността да се укрият и бащата на Ане започва да планира именно това. 

На помощ му идва собственият му бизнес, или по-скоро сградата, в която се помещава Опекта на Prinsengracht 263. 

Както и при други амстердамски адреси, къщите всъщност са две: предната къща (het voorhuis) и задната къща (het achterhuis). Да имаш фасада на амстердамски канал е скъпо, затова векове наред къщите се строят с тесничка фасада, но по-дълги навътре. В някои случаи, както при сградата на Опекта, построяват и допълнителна къщичка в задния двор, за да имат още повече (складово) пространство. 

Именно тази Задна къща става скривалището на семейството и на техни приятели за следващите около две години.

Мястото е идеално: само предната къща може да се види от улицата, а вратата, която е връзка между двете сгради, е добре прикрита: от една библиотека и от географска карта. 

Ото Франк започва постепенно да подготвя задната къща за пренасянето и заедно с другото семейство, което ще се крие с тях, определят дати за укриването си.

Знаете ли, че помещенията на Задната къща, които днес можете да посетите, са празни? Но тук можете да видите техни възстановки, използвани за съвременен видео сериал за Дневника на Ане Франк.

Укриването на семейство Франк

Така и не дочакват уречената дата обаче, защото през един юлски ден на 1942 година в дома на семейство Франк пристига повиквателна от нацистите. И то не за бащата, а за Марго, сестрата на Ане. Тя е в първата група от организираното масово изпращане на холандските евреи към немските “трудови лагери”. На другия ден Марго трябва да се яви пред нацистите, за да я изпратят в някой от концентрационните си лагери. 

Семейство Франк не губи време и рано на следващата сутрин тръгва към Задната къща: първа отива Марго, а след нея и останалите трима от семейството. Понавлечени са с повечко дрехи и взимат малко неща със себе си, за да не се набиват на очи – не трябва да изглеждат подозрително все пак. 

Успешно се нанасят в Задната къща, а няколко дни по-късно пристига и семейство ван Пелс (van Pels, известни още с фамилното име van Daan в “Задната къща”). След няколко месеца укриващите се решават, че могат да сместят още един човек при тях и така спасяват и Фриц Пфефър (Fritz Pfeffer).

Укриващите се са затворени в Задната къща цели две години, през които не могат да излизат навън и трябва да пазят тишина по цял ден, за да не ги открие някой неблагожелател. Желателно е дори да не използват тоалетната през деня, камо ли да пускат водата. Страх ги е чак и да кашлят, когато са болни, за да не ги чуе някой… 

Помощниците

Разбира се, укриващите се няма как да оцелеят цели две години в скривалището си без да имат помощ отвън: Victor Kugler, Johannes Kleiman, Bep Voskuijl и Miep Gies са тяхната връзка със света.  Все пак предната къща продължава да си функционира като офис и складови помещения на Опекта и затова някои от служителите на Ото Франк знаят за скривалището. 

Интересно е, че собствениците на сградата, семейство Pieron, не са знаели, че в задната ѝ част се крият евреи. През 1943 година те продават цялата сграда и новият собственик идва да я огледа. Укриващите се имат късмет: Kleiman показва на собственика предната къща, но казва, че е забравил у дома ключа, свързващ двете части на сградата. Новият собственик така и не се връща друг път, за да види и останалата част от новозакупената си сграда!

Трагичният край на семейство Франк

Между 10:00 и 10:30 сутринта на 4 август 1944 година германската Зелена полиция и холандски нацисти нахлуват на Prinsengracht 263 и откриват семействата Франк и ван Пелс, както и Фриц Пфефър. Всички те прекарват 4 дни в затвор, след което ги откарват във Westerbork. Там един месец са затворени в наказателната барака, защото това, че са се укривали, се смята за престъпление.

За съжаление, на 3 септември 1944 година бившите жители на Задната къща са качени на последния влак от Нидерландия за концентрационния лагер Аушвиц (заедно с още 1000 души). Германските нацисти убиват половината от пътниците във влака още в деня на пристигането им в лагера на смъртта. 

Херман ван Пелс умира в газовите камери на Аушвиц през октомври 1944 година. Неговата съпруга Августa ван Пелс умира през 1945 година по време на поредното си транспортиране с влак между концентрационните лагери. Синът им, 18-годишният Петер ван Пелс, умира на 10 май 1945 година в концентрационния лагер Mauthausen. Фриц Пфефър умира в концентрационния лагер Neuengamme (Германия).

Ане и Марго са разделени от майка си Едит Франк през октомври 1944 година. Те са натоварени на влак за нацисткия лагер Bergen Belsen, а Едит остава в Auschwitz-Birkenau и умира там на 6 януари 1945 година, едва три седмици преди освобождението на лагера. 

Сестрите Марго и Ане Франк прекарват последните си месеци в Bergen Belsen, където се разнасят зарази заради потресаващите условия на “живот”: недостатъчно храна, студ и ужасни хигиенни условия. 

Сестрите умират през февруари 1945 година от коремен тиф. Ане тогава е на 15, а Марго на 18 или 19 (точните дати на смъртта им са неизвестни). Напускат този свят само два месеца преди британците да освободят лагера от нацистката жестокост.

Единственият оцелял

Единственият оцелял от жителите на Задната къща е Ото Франк. След войната той се връща в Амстердам и се отказва от немското си гражданство. След години се жени повторно за тяхна съседка в Rivierenbuurt, Elfriede Geiringer, която е преживяла Аушвиц и също е изгубила половинката си и свое дете в лагерите на смъртта. 

Така през 1953 г. Eva Schloss, с която Ане си е играла из квартала преди да се преместят в Задната къща, става нейна полусестра.

Дневникът на Ане Франк

Ане получава дневника си като подарък за тринайстия си рожден ден и започва да пише в него за обичайните неща, интересуващи едно дете на нейната възраст. Скоро обаче това се променя, точно както се променя и животът на толкова милиони в Европа… И дневникът на това дете става вероятно най-известният разказ на очевидец по време на Втората световна война. 

В дневника си Ане описва особеното ежедневие на укриващите се, вълненията на всички покрай развитието на войната, както и своите нормални младежки мисли и чувства. Последно пише в него на 1 август 1944 година, 3 дни преди да ги арестуват…

Когато след войната Ото Франк се връща в Амстердам, получава дневника на дъщеря си Ане от Miep Gies (една от помощниците им, докато живеят в Задната къща). Тя го е намерила в деня на арестуването на семейство Франк и го е скрила с идеята да го върне на самата Ане след края на войната.

През 1947 година Ото Франк издава Дневника на Ане Франк, чийто първи тираж е разпродаден светкавично.  Няколко години по-късно “Задната къща” е вече световен бестселър, а през 1959 година е и екранизиран. Днес дневникът на Ане е преведен на над 70 езика и според парижкия вестник Le Monde е една от 100-те най-запомнящи се книги на 20-ти век.

Така детската мечта на Ане Франк се сбъдва, макар и посмъртно: нейният Дневник е издаден и тя става писателка!