Порадвахме се на два прекрасни снежни уикенда и отново видяхме как външни фактори като студ и вятър не могат да развалят позитивната нагласа на нидерландците. Исках да ви споделя моите впечатления от красотата на минусовите февруарски температури и да помислим заедно: каква е тази голяма любов между нидерландците и кънките?
Gezellig и при минусови температури
“Най-сетне зима!” – казах си аз, когато ситните снежинки успяха да се понатрупат, въпреки че летяха хоризонтално благодарение на добре познатия ни холандски вятър. Интересното е, че явно и всички в квартала само това бяха чакали. Същите тези съседи, които през лятото вечерят на тротоара, къпят се в каналите и се социализират по лодките, сега покоряваха “хълмовете” на Амстердам с шейни, легени, касетки от супермаркети и какво ли още не.
Ние бяхме от тези със снежните човеци и боя със снежни топки, защото се сетихме за шейна едва няколко дни преди очаквания студ. В същото време пресметливото население на Нидерландия вече беше изкупило шейни, грейки, ръкавици, ботуши и други, а по групите вече се разменяха идеи какви предмети от бита могат да се използват вместо шейна като единствен шанс за транспорт на децата до училище.
Веднага стана gezellig, разбира се! Gezellig е дума, която заслужава самостоятелна статия, но нека сега много опростено кажем, че означава “уютно”. Нидерландците не само не се боят от студа, ами и направо си му се наслаждават. Като ни понаваля, всички излязоха навън: едни караха шейни по улици, мостове и паркове, други направо си се качиха на ски и сноуборд. Явно наистина няма място и ситуация, които нидерландците да не могат да направят gezellig!
Почетно споменаване заслужават, разбира се, и всички скици, които не се отказаха от колелото дори когато вятърът още брулеше пресен сняг по непочистените улици. Благодарим ви, скъпи доставчици!
IJskoorts: треска за лед
С шейна или без, всички най-сетне се разнообразихме от обичайните новини. Всички говореха с умиление за минусовите температури и тръпнеха в очакване на достатъчно здрав natuurijs (естествен лед), че да издържи тежестта на цялото население на Амстердам.
В услуга на обществото беше и Egbert de Vries, амстердамският съветник за движение, транспорт, качество на въздуха и водите. Той затвори някои шлюзове и забрани плаването по любимите канали, за да подпомогне заледяването. Тази забрана си има свое собствено име: de IJsnota.
Дори невръстният ми син знаеше колко важен е ледът за всички тук. Когато коравосърдечно корабче мина по Амстелканала и унищожи безвъзвратно надеждите ни да го видим напълно замръзнал, малчо се разплака от сърце.
Но без съмнение не само той е ронил сълзи в очакване на заветния лед. Топ новина беше безхаберен мъж, който с лодката си изпочупи крехкия лед по Prinsengracht. Обществото беше потресено! Единственото, което усмири амстердамското население в неговия шок от този брутален акт, беше, че злосторникът получи глоба и се разкая публично за стореното непростимо зло.
Schaatsen!
В уикенда след снеговалежа видяхме, че именно в карането на кънки (schaatsen) се крие ключът към щастието в най-студените зимни дни. Не ни стигаше красотата на заснежената слънчева столица, ами нидерландците успяха да направят и всеки сантиметър заледена повърхност уютна ледена пързалка!
Един колега на моя съпруг си беше пуснал отпуска още като започна снеговалежа, а друг просто казал в петък, че половин ден няма да работи. Причината и в двата случая: достатъчно здравият лед за кънки. Съвсем разумен довод според жителите на замръзналото Кралство Нидерландия!
Хокей в Oosterpark са играли още преди уикенда, а още преди обяд в събота видяхме първите смелчаци и по каналите, макар те да не бяха обявени за безопасни. На леда се пързаляха с удоволствие не само добралите се до кънки, но и всички останали, включително деца, патици, гъски и кучета.
В събота край замръзналите езера на Vondelpark звучеше музика, а млади и стари се пързаляха, разхождаха и изобщо – наслаждаваха се на замръзналото си кралство със сгряваща напитка в ръка. Или както каза един младеж при -7 градуса: “Lekker zonnetje, hé?” (“Хубаво слънчице, а?” Lekker е още една важна нидерландска дума, заслужаваща собствен пост.)
Elfstedentocht
Ледената лудост в Нидерландия далеч не приключва с кънки и греяно вино на някое езерце. Elfstedentocht се превежда буквално като “Обиколка на единайсет града” и е легендарен 200-километров тур по естествен лед във Friesland. Някои го преминават под формата на състезание за бързина, а други 16 хиляди се пързалят по трасето за удоволствие. Пътят на Elfstedentocht започва и завършва в Leeuwarden като междувременно минава през 11 града.
Никога не се знае предварително кога и дали тази ледена обиколка ще се проведе. Обявява се, когато ледът достигне поне 15 сантиметра дебелина, и състезанието започва до 48 часа по-късно. Вечерта преди началото пък се нарича „Nacht van Leeuwarden“ (Нощта на Leeuwarden), защото целият град се превръща в едно голямо парти.
Първото споменаване на хора, преминали на кънки през единайсетте града за един ден, е от 1760 година, а от 1909-а Elfstedentocht вече се провежда като организирано събитие. Оттогава обиколката се е състояла 15 пъти като последният е през 1997 г.
Дори кралят Willem-Alexander е участвал като 18-годишен принц под псевдонима W.A. van Buren, а когато през 2012 г. са очаквали отново да се състои историческата обиколка, професионални кънкьори обявили, че ще се откажат от световни първенства, за да участват в Elfstedentocht. Да ви кажа, това хич не ме учудва!
Защо толкова ги бива?
Но стига съм се възхищавала на позитивната нагласа на нидерландците! Все пак като чужденци няма как да не се запитаме: защо тук толкова обичат кънките, че даже и двегодишното ни съседче си има собствен чифт?
Изглежда, че нидерландките раждат бебетата си не само заедно с първото им колело, но и обути в кънки. Треската за лед обхваща и малки, и големи. Когато времето позволява, цялото семейство отива да кара кънки на естествен лед. В страната има и 200 клуба за кънки на изкуствен лед. Има и ijsvrij дни в някои предприятия, които освобождават служителите си от работа, за да ходят да карат кънки.
Знаем, че това холандците да се пързалят цяла зима до магазина или до работа по замръзналите канали, е абсолютен мит. Тогава защо точно нидерландците обират златото на зимни олимпийски игри? И каква точно е причината за тази треска за естествен лед? По исторически причини? Заради вечната нужда за gezelligheid? Заради позитивната нагласа?
Вие какво мислите?
Още по темата (на английски)
Mokum.bg 
Благодаря за приятното прекарване с Мокум! Четох с голям интерес и преживях всичко с вас. Същевременно с това, се върнах назад във времето, когато всеки уикенд бях на някоя от софийските зимни пързалки. За съжаление, вече не съществуват. Благодаря за прекраасната емоция и за времето прекарано с жителите на Амстердам!
ХаресвамХаресвам