“Как откраднаха първото ми колело”

Фани Владимирова живее от 7 години в Амстердам, а преди това 10 години във Франкфурт на Майн. Запознахме се благодарение на Mokum.bg, който тя следи с интерес (благодарности за което!). Днес слънчевата българка ни разказва за своите перипетии с велосипеди тема, която е винаги актуална в страната на колелетата!

Днес имах интервю за работа за фирма, която произвежда колелета, и по този повод, освен че си припомних политическата некоректност на холандските хедхънтъри, си спомних и как откраднаха първото ми колело:

Идвам аз преди 7 години млада булка в Холандия и Влади ми заръчва да си купя колело. Малко ми става неприятно, че съм се оженила по любов и няма да имам частен шофьор, но се успокоявам с мисълта, че поне е хубав! Още от Германия „мразим“ колоездачи: такива едни нахални и безмилостни, ще минат през теб, и дори на пешеходна пътека ще ти звънтят да се махнеш от пътя им. Тяхната работа винаги е по-спешна от твоята. Но в името на семейното благо се примирих, че ще съм една от тях (барабар с нахалното звънтене). 

“Как откраднаха първото ми колело” Amsterdam, Netherlands
Фани и „грозното пате“ (снимка: личен архив)

Та, млада булка нали, изпълнена с пърхащи надежди и копнежи, си викам: искам хубаво да е колелото, ново, романтично, красиво, бяло (като душата ми). Че е евтино и идва от Китай не ми пречи, външният вид е къде-къде по-важен. Влади – човекът какво да прави – купува. 

Карам аз новото бяло колело, ама някак мъка, не ми се отдава. Едни педали натискаш едвам едвам, потиш се, вали те дъжд, ще те отнесат от всички страни, вятърът ти прави лифтинг на лицето, при всяко нанагорнище (мост ли бе да го опишеш…) се кълнеш, че от утре ще почнеш да спортуваш редовно, но уви… 

Та така: една тъмна вечер, карайки на връщане от урок по китара (новодошлите булки трябва все пак да си запълват времето), виждам, че ме следи някакъв тъмен субект с колелото си. Подпалвам педалите, но оня без да се задъха ме настига (сигурно е с електрическо, или поне с бегач). Свивам в мойта уличка, която беше толкова затънтена, че няма как този да има работа там, и поглеждам пак – да, следи си ме и това си е. През това време китарата в раницата на гърба ми ме удря периодично по главата. Пристигам пред нас, скачам от колелото, навеждам се да го заключа, прас – пак една китара по главата, продължавам: първо задна ключалка, после верига, прас отново, изправям се, влизам вкъщи и заключвам вратата с пет резета!

На другия ден след преследвача на тръгване от къщи не мога да си намеря ключа от колелото. Търся, ровя… нищо! И изведнъж в главата ми изплува злокобно подозрение… Аз вчера хубаво започнах да заключвам колелото, но завърших ли този процес? Изскачам на улицата и, естествено, от колелото ни звук, ни стон… ключ няма, верига няма… мъка! Тоя ужасен, зъл човек, гръм да го удари дано! Кой знае как се е смял на подареното колело… Халал да му е, и без това се караше тромаво. И нямаше скорости дори. Кисело е гроздето…

“Как откраднаха първото ми колело” Amsterdam, Netherlands
Холандска работа, ама читава.(снимка: личен архив)

Скоро Влади ме води да си купя ново колело. Старо, грозно, ръждясало, евтино, холандско: милото на нищо не прилича. Ама имам ли очи да мрънкам – купуваме го и си тръгваме към къщи. Качвам се на него и става нещо странно:  по пътя изпреварвам Влади, изпреварвам и холандците, даже на моста се оцъклям по-малко от обикновеното… това колело е толкова бързо, че направо самò си кара! Възгордявам се едно хубаво и пристигам в къщи първа. Холандска работа, ама читава. 

Пет години си карах грозничето така – неугледно, очукано и ръждясало. По време на втория локдаун след като вече бях преподредила и оптимизирала коридора, банята, мазето и балкона, дойде ред и на колелото да претърпи пълна промяна. Една спрей боя за 10 евро, една плетена кошница и грозното пате стана неузнаваемо. Сега то е най-хубавото колело на цялата улица (преди беше на съседката с ментовото колело, ама я изместих от първото място). Сега само чакам да ми падне и някой преследвач. Ще ме настигне, обаче друг път! 

Хайде довиждане, че получих мейл от хедхънтъра. Пита каква съм по рождение и коя е първоначалната ми националност?! Иска да знае дали австрийски дядовци ще разберат по акцента дали съм източноевропейка или ще успея да ги „заблудя“, че наистина знам немски. Но това е тема за друг разговор…

“Как откраднаха първото ми колело” Amsterdam, Netherlands
„Сега само чакам да ми падне и някой преследвач. Ще ме настигне, обаче друг път!“ (снимка: личен архив)

Искате да проверите дали ви продават крадено колело? Колелото ви не е там, където сте го оставили? Не знаете къде да паркирате? Вижте тези полезни линкове.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s