Интервю с Маргарита от Амстердам

Това лято имах огромното щастие да чуя българска реч на една детска площадка и да кажа “Добър ден”. Синът ми беше във възторг да се запознае с друго българче! Децата играха неуморно с часове, а ние с Маргарита се разприказвахме. И така до ден днешен: малките приятели дивеят безспирно, а аз вече си имам любимо русенско семейство.

Но да се върнем на Маргарита. Тя е родом от гр. Русе и е икономист по образование. Ходи на уроци по холандски и изработва декорации за дома, главно от естествени материали. Грижи се за прекрасна, лъчезарна дъщеря и има многоезичен програмист за съпруг.

Кога и защо се премести в Нидерландия? Разкажи ни за първите си месеци тук.

Преместих се в Нидерландия преди година и половина, защото съпругът ми получи покана за работа в Амстердам. Първите месеци бяха невероятни: посетих почти всички музеи в Амстердам, правихме си дълги разходки из града, пробвах тяхната традиционна кухня, опознавах техните бит и култура. През тези месеци осъзнах колко сме различни като култура, възпитание, образование и лечение.

Какво те впечатли най-много в началото?

В началото ме впечатли това, че всички документи, услуги и продукти можеш да ги контролираш по интернет и по телефон, без да е необходимо да посещаваш офис или магазин. Няма опашки в нито една институция, всеки клиент отива в определен ден и час, а получаването на самите документи и продукти е по пощата.

За какво никой не те беше предупредил?

За променливото време! Както силно си пече, изведнъж се изсипва десетминутен проливен дъжд, след това идва силният вятър, и отново – слънце… И така по няколко пъти на ден.

А с какво свикна най-трудно?

Трудно свиквам с няколко неща: странните им домове, яденето на сандвичи за обяд, с различните разбирания по отношение на личната хигиена и с методите на лечение от страна на GP-то (личния лекар – бел.ред.).

Имаш дъщеря на пет години. Би ли споделила как премина нейното привикване към живота и училището в Нидерландия?

Това беше много труден период. Тя е много контактна и в началото не ѝ хареса, защото не разбираше какво ѝ говорят децата. Беше привързана много към приятелите си от България. Благодарение на добрите преподаватели, системата им на приобщаване и образование, бързо привикна към техния режим. С езика напредна бързо, намери си много приятели. Сега казва, че много ѝ харесва и не иска да се прибира в България, защото има “най-добрите учителки на света” (спокойни, усмихнати, забавни, умни и много весели), а “децата не са лоши”.

А сега как се чувствате тук?

Изключително спокойни, ведри и щастливи! (усмихва се)

Какво ти липсва най-много от България?

Близките и приятелите!

Ако заминаваше днес за първи път от България за Нидерландия, какво непременно би сложила в куфара си?

Още книги и още топли дрехи. (усмихва се)

Какво би посъветвала българите, които се чудят дали да се преселят в Нидерландия?

Първо, да дойдат на ваканция, за да добият представа за държавата и хората. Второ, да се информират за колкото се може повече важни неща. Трето, да усъвършенстват английския си език. Защото тук няма човек, който да не говори този език

А имаш ли съвет за тези, които вече са тук?

По-скоро пожелания: да са здрави, да се наслаждават на всичко интересно и да следват мечтите си.

Благодаря ти, Марго, и до скоро виждане!